Мистериозното "английско изпотяване", което убива човек за 18 часа 

През годините човечеството е било на ръба на унищожение заради някои болести. Липсата на познания и лекарства са били ключови за високия брой починали. 

Така например през Средновековието постоянна заплаха за здравето на човека е била породена от липса на хигиена и медицински познания. 

Добрата новина е, че с течение на времето определената болест е била изучена, а по-късно е открит и лек за нея. 

Има една болест обаче си остава историческа и медицинска загадка и до днес. Това е така нареченото "английско изпотяване". 

През 15 и 16 век мистериозна епидемия обхваща цяла Европа. Симптомите са треска, в комбинация с главоболие, силни болки в шията, раменете и крайниците и сериозна слабост. 

Всичко започвало с треска, която продължавала от половин до три часа. После идвало типичното обилно изпотяване и жажда, придружени от делириум, учестен пулс, сърцебиене и болки в гърдите. 

Накрая болният заспивал и повече не се събуждал. Най-ужасното нещо обаче била скоростта, с която болестта убивала. Повечето жертви умирали в рамките на 18 часа след появата на първите симптоми. Само тези, които оцелявали през първите 24 часа, се възстановявали напълно. 

Между 1485 г. и 1551 г., "английското изпотяване" пламва в пет големи огнища. По-малко смъртоносен вариант на същата болест, известен като "потта на Пикардия", избухва в Северна Франция около 150 години по-късно. През това време има почти двеста огнища на заболяването, но смъртността е много по-ниска. 

При първата си поява болестта убива повече от десет хиляди души в рамките на един месец. Тя обхожда цяла Европа, стигайки до Швейцария, Дания, Швеция, Норвегия, Литва, Полша и дори по-далеч на изток - в Русия. Заболяването се появява за последно през 1551 г. 

Характерно за "английското изпотяване" е да поразява особено заможните хора и висшата класа. Манастирите са засегнати най-силно, като жертвите сред духовниците са големи. 

Смята се, че тя стига и до кралското семейство, като Ан Болейн, съпругата на крал Хенри VIII, се заразява и оцелява. Загадъчната смърт на Артур Тюдор - най-големия син на Хенри VII, също се приписва на нея. 

Съвременните учени предполагат, че болестта може да е причинена от неизвестен хантавирус, пренасян от гризачите. 

При хората хантавирусът води до фатална белодробна инфекция, която предизвиква грипоподобни симптоми, като треска, кашлица, болки в мускулите, главоболие и летаргия. Коефициентът на смъртност достига до 36%. 

Друг заподозрян е арбовирусът, разпространяван от кърлежи и комари. "Английското изпотяване" изглежда се появява след периоди на продължителни дъждове и наводнения в някои райони. Всъщност, някои съвременни учени обвиняват влажния английски климат за болестта. 

Ако арбовирусът е причината, това може да обясни защо по-високите, по-студени части на Британските острови - Шотландия и Уелс, остават незасегнати. 

Други хипотези варират от ботулизъм, пренесен с храна, до антракс. В крайна сметка е трудно да се каже каква точно е била болестта. Подобно на повечето епидемии, тя изчезва също толкова внезапно, колкото се появява, с изключение на няколко изолирани инцидента - един в Тивъртън през 1644 г. отнема живота на 443 души. 

Единственото заболяване, което прилича на тази болест, е "потта на Пикардия", или „военната треска“, от която пламват множество огнища в Германия, Белгия, Австрия, Швейцария и Италия през 18 и 19 век. 

Честотата на епидемиите от хантавирус в съвремието е сравнително рядка. По време на войната в Корея (1950–1953 г.) корейската хеморагична треска, която се разнася сред войските, е причинена от хантавирусна инфекция. Един на всеки десет, разболял се от нея, умира. 

Това е първият път, в който вирусът е идентифициран. Името му идва от река Хантан в Южна Корея. Оттогава по целия свят има само шепа случаи. /zdrave. to